Актуални базови борби в Аржентина

Актуални базови борби в Аржентина

вторник 9ти август 2005, от frank

Превода от "Luttes de base actuelles en Argentine", с истиското вляние от Фора и Фла, нищо или пoщи нищо, на сьжеление, но други сили строят безвластничисеско движение

Франк, НКТ Франция

Актуални базови борби в Аржентина

Резултатите от тридесет години аржентонски неолиберализъм

Тридесет и седем милиона жители, 25% безработни (включително и получаващите помощ от държавата), 19 милиона човека са в положение на бедност (семейства, имащи доходи под 188 долара месечно). От тези 19 милиона бедстващи, близо 9 милиона са индианци, имащи доходи под 83 долара. През юни 2002, 70% от ненавършилите 18 години, което се равнява на някакви си 8,6 милиона, живеят в бедни семейства; и повече от половината (4,39 милиона) принадлежат към “индианските семейства” (1). 80% от износът все още е свързан със земеделието и животновъдството. Чуждите предприятия, установили се в страната, засягащи три елемента (петрола, златото и соята, която в голямата си е част генетичен мутант), “търсят бързата рентабилност с ниски разходи, като последствията за околната среда и населенията са непоправими, както в социално, така и в човешко отношение. Със соята земите стават неплодородни поне за пет години, а са отровени за винаги. В случая с мините под открито небе, циановите съединения имат незабавни токсични последствия. Безразборната експлоатация на петролните кладенци е причина за изтощаването на 50% от запасите.” (2)

Европейските страни са първенци по направените инвестиции: “Без знанието на населението, Франция участва в експлоатацията на работниците с многобройните си предприятия (Тотал, Телеком, Агуас Архентинас, Карфур и пр.), стъпили с един крак в Аржентина, за да извличат сосни печалби, благодарение на по-високите си тарифи, спрямо тези, които практикуват у дома си, допринасяйки за глада и мизерията на аржентинския народ.” (3)

В Аржентина голямомащабната корупция изглежда неразделна част от властващите класи (докато в така наречените развити страни тя остава по дискретна на теория). Тя върви ръка за ръка с външния дълг, начислен от военната диктатура и признат както от левите правителства и десния перонизъм [виж по-долу за интерпретацията], така и от МВФ, разбира се.

98% от палачите на военната хунта остават безнаказани (нищо, че изтезаваха и между другото си присвояваха благата на жертвите, които обикновено принадлежат към средните класи, както и организираха трафик на деца за стерилните двойки - от десницата, много ясно), благодарение на предприетите мерки от радикалните режими, перонистки и ляво-центристки (Алианца).

А откраднатите стотици милиони долари от нея потънаха в забрава чрез ключовите фигури - бившите перонистки президенти Менем и Духалде.

Съответно тя е съвсем налична с многобройните случаи на използване на престъпниците от полицията на Буенос Айрес за изпълняване на отвличания и взломове.

Гротескно и цинично е решението на перонисткия синдикалист, гангстер и настоящ сенатор на Луис Барионуево, разкрито при дадено от него интервю към 1985: «Да спрем да крадем за две години, за да може страната отново да се стабилизира...»; като се подразбира: после продължаваме! (4)

Сливането между причините за безработицата и тези за корупцията изисква наличието на осмоза между безнаказаността на палачите и тази на ползващите се от корупцията.

Новата орис: перонисткия президент Киршнер

“Президентът Нестор Киршнер уволни шефът на федералната полиция, Роберто Джиакомино, поради случай на корупция [...], касаещ непозволеното и несъразмерно скъпото доставяне на компиутърни услуги на една бoлница и на предприятия, принадлежащи на два члена на семейството му” (Página 12, 3-X-2003). Пресата изобилства с подобни случаи, които са просто дребни далавери, но не се бяха срещали от десетилетия. В същия дух и приказките на Нестор Киршнер относно отказа за доизплащане на цялата сума от дълга към МВФ, докато същевременно я изплаща най-прилежно и заявява, че в крайна сметка нямало да се доизплатща, са си просто прах в очите. Както и фактът, че се среща с организациите за защита правата на Човека (сред които и двете съперничесщи си групи - на Майките от майския площад и HIJOS), както и представители на групи на безработни. Почти анулирането на законите, защитаващи палачите от военната диктатура, но без никакви значителни промени за 2500-те им директни сътрудници (по-низши офицери, лекари, надзираващи измъчванията, надзиратели, готвачи, преносячи и закопвачи на трупове в морето, в цимента, в земята и пр.). Ами преустройването на печално известната Escuela Superior Mecánica de la Armada - това Висше военно-морско техническо училище - място за затваряне, измъчване и екзекуция? в музей на паметта (отвъд емоцията на оживелите и семействата на изчезналите, убити от военните застъпници на неолиберализма), служи на култа към личността (любимите певци на президента, стиховете от една изчезнала приателка на президента, фактът, че президентът е бил на страната на левите перонисти, los montoneros). С две думи, президентът Нестор Киршнер практически е насред пълен официален перонизъм: обещаване, цепене, разделяне и напредване по посока на управляващата класа.

За щастие един ляв есеист представя забравената от това правителство на манипулатори действителност: “Във всеки идиот, който иска репресия за справяне с градската несигурност, все едно причините за престъплението не се структурни и за пореден път все едно става дума за разрешаване на нещата чрез кръв и огън, пучът (на военната хунта) все още е жив. [...] Във всеки долар от дълга, на този неизплатим дълг, чийто геометричен растеж е роден с диктатурата, пучът все още е жив. В технологическото и научно изоставане на Аржентина, понеже огромната част от най-брилянтните сред хората нямаше друга алтернатива освен изгнанието, болшинството от които не се завърнаха, пучът все още е жив. В главата на простите хора, които объркват лос пикетерос с врага, същото объркване като преди двайсет и осем години [1976], пучът все още е жив. [...] В отвръщаващото “Аз нищо не знаех”, докато концентрационните лагери се разпростираха из цялата страна, има недалечно сходство с “Не ме тормозете, аз искам да работя”, и в това също пучът все още е жив. [...] Във висшите църковни кръгове, които благословиха оръжията и мъченията, електрическите шокове от 220 волта във вагината на бременните жени, така загрижените кръгове - като високопреосвещеснствата и кортежа им от мерзавци - за правото на живот, пучът все още е жив. В мафиите на полицията, чийто произход не се търси, а (се гледа), разбира се, развитието през годините на диктатурата с цел да се разпредели плячката, взета от изчезналите, пучът все още е жив. [...] Във всеки подтиснат, който възпроизвежда речите на подтисника, пучът все още е жив.” (5)

И би могъл да добави, че по повод на двмата пикетерос, убити от полицията на 26 юни 2002 (с филмирано свидетелство), правителството твърде много се бави за установяването на някаква вина... Което от части обяснява полицейските насилия, които избухват на моменти срещо лос пикетерос до такава степен, че в някои случаи, пучът все още е жив.

От “Да се разкарат всичките (Que se vayan todos)” до “Всичките си останаха”

Que se vayan todos” не е просто израз от разговорната рeч, но също и коренно различна, солидарна, празнична и творческа обществена практика, която съществува в и между кварталите. Това е отказа на отпадъците от предишната система, състояща се в поверяването на правомощия без контрол на самоизтъкнатите специалисти по политика, по отношение на здравеопазването, по икономика и пр. Това е способността да се поставя под съмнение, да се съветва, да се се критикуват отговорниците, дори да се отзовават, в квартални асамблеи, обединяващи домакините, работниците и безработните.

Тогава, когато всички предвещаваха “национално разпадане”, риск от обществен прилив, населението на Аржентина откри най-богатата практика в историята си. То се изправя срещу безполезните, дискредитирани и корумпирани институции, каквито са съдебната власт, правителството и пораженческите синдикални централи. То организира продоволствието. [...] То преоткрива достойнството си на трудово множество. Появиха се кварталните асамбеи и понастоящем те наброяват повече от 300 в цялата страна.”

“Изоставените фабрики от собствениците им са възстановени; над сто от тях се самоуправляват от работниците, които продължават и подновяват дейностите. Организират се основните услуги по здравеопазване и изхранване за хората, които, лишени от доходи, в лице с противоречивата действителност на страна, в която 100 деца умират от глад всеки ден, когато се произвежда храна за 300 милиона души, спямо население от 36 милиона. Тези признаци на едно ново, самоуправляващо се общество и на солидарност - автентично народно творение - не можаха да бъдат задушени от правителството, въпреки кръвопролитната репресия.” (6)

Този текст от декември 2002 е леко остарял. Асамблеите почти изчезнаха или ограничиха дейностите си до подкрепата на MTD (Движението на незаети работници). Ескел в Патагония прави изключение с борбата си срещу златодобива на една компания от САЩ. Възвърнатите фабрики също живуркат, около трийсетина - на теоретично самоуправление -, имат законов статут и обединяват няколко хиляди семейства.
За сметка на това мизерията е доста видима, в гетата - сред които някои нарастват с по малко всеки ден - както и в сутрешните влакове, водещи лос картонерос в Буенос Айрес (но могат да бъдат видени навсякъде). Това са рециклировчиците на боклук, които старателно изтърбушват чувалите за смет, бутат и дърпат своеобразни обемисти ремаркета или карат колички, теглени от мулета (появиха се от 2000 или 2001). Мизерията се чете също и по хлътналите и нагънати лица, в манифестациите на безработни и у децата, които чакат с родителите си. Тя е привилегия на русите и на бледите, на мургавите и на индианците с азиатски черти и матова кожа, все по-многобройни пред гръцките колони, бароковите куполи и мрамора на префектурите, кметствата и другите паметници на властта.

Накратко, мизерията, това настояще на неолиберализма (в неразделения смисъл на подарък и актуалност) върви в комплект с неграмотността, непознаването на по-сложните изчисления (за поделяне на храната, изготвяне на сметка или преценяване на предложенията на властите), ограничен политически речник, лъкатушещо себеовладеене (дължащо се на тревогите и недохранването), които се наблюдават ежедневно у безработните.

От своя страна, управляващата класа почти не се е сменила, откакто военните отстъпиха мястото си. Нейните членове се уважават и редуват на власт, както го показват действителността и филмът на Пино Соланас Memoria del saqueo (“Памет за погрома”, от 2004, с подзаглавие “Мрачната мрежа на корупцията”, получил почетна награда на кинофестивала в Берлин). Същевременно, страната разполагаше с културно обучение на цялото население до края на шейсетте; обучение в рамките на парламентарна система, както в Европа, в която клиентелизма и корупцията са по-ефикасни. Можем да си представим резултатите в Европа до няколко години, ако не реагираме на Аржентинския урок...

Безработните: MTD
(Movimiento de Trabajadores Desocupados или
Движение на незаети работници)

Всичките MTD споделят три характеристики:

- Нищетата и бедността на болшинството от членовете, които включват както креолите (население от европейски произход), така и метисите и многобройните индианци, от севера (гуаранис и етноси от Кордилера на Андите) и от юга на страната (мапучи). Въвличането на групата прави така, че почти цялото семейство идва на манифестациите: новородени и хлапета, родители и пра-родители.

- Дълбоката искреност на лидерите, които се борят от години рамо до рамо с вечните презирани, е причината да имат силно влияние върху движенията MTD, за които се грижат.
- Другата е зависимостта по отношение на субсидиите (
план trabajar, план jefe l jefa) отпуснати от провинциалните или национални власти, за функционирането на столовите и различните малки предприятия на безработните (рециклиране на отпадъци, тухлопекарство, текстил и пр.)
Изчисляването на броя безработни от движенията MTD е проблематично. Два милиона от хората получават планове, 80% от които в провинцията на Буенос Айрес и 20% посредством движенията MTD. Често пъти семействата и техните родители живеят от един план. Вероятно е общият брой на хората, които са в движенията MTD да достига 2,8 до 3 милиона.

MTD и вертикалността

Някои от тях имат ориентации, благоприятни на настоящето правителство поради повече или по-малко искрен перонизъм, поради тактика, що се отнася до различните троцкистки групи или поради послушание, що се отнася до христианските течения. Междуличностните конфликти са многобройни (Д’Елиа, Кастелс, без да забравяме Алдерете, наричан по местному el perro Santillàn - бай Саниян, и т.н.) Тези избори доведоха до разцепления в недрата на привидно солидните MTD, като Солано. Сдружението на лос пикетерос Анибал Верон също се раздели, макар и персонализмите да изглеждат по-решаващи от ориентацията в полза на правителството.

Целейки да провери отреждането на субсидиите, правителството успя да обедини (временно) движението срещу себе си. Предтекстът беше разкриването на злоупотребите на местните политици, раздали помощи на приятелите си. В действителност излиза, че тези случаи не са много, но съкращенията, извършени в някои напрегнати MTD, са очевидни.

MTD и хоризонталността

а) От страна на защитниците на хоризонталността се констатира доста безвластническо функциониране, но без претенции за този етикет. Тази незапознатост се обяснява първо с трудността да се разберат разликите между анархистките групи и спешността в задачите за изпълнение. Отношението на някои анархистки групи (при положение, че този етикет е спорен, както и етикета автономен или троцкистки; най-подобаващият термин, според мен, е култа към пъпа, бил той индивидуален или групов - с други думи егоцентричността) се състои в привилегироването на техния клуб, техните архиви, чистотата на тяхната доктрина, което ги отдалечава от гладуващите.

Simeca е синдикат на доставчиците, предимно с мотори. Той се създаде преди няколко години, в следствие на неспособността на CGT и CTA да защитават работещите. Секторът е напълно доминиран от работодателите, които налагат своите условия: никакви нови работни места, никакви осигуровки, заплащане на парче, задължителна униформа. Синдикатът се наложи, блокирайки и изобличавайки публично практиките на работодателите, с неуспорими резултати, довеждайки до черен шефски списък и заклеймяване на синдиката. Диалогът с министерството на Труда на правителството Киршнер е възможен, но резултатите са оскъдни: 25 официално признати членуващи от 250, областното устройство трябва изцяло да бъде обновено. Позованите причини са, че доставчиците работят на черно, което е положението с 58 000 мотористи, сред които 10-15% имат свои клиенти. Перонисткият синдикат CGT претендира, че има 300 “законни” членуващи, но те идват от един синдикат към CGT в търговията и нямат нищо общо с доставчиците.

Благодарение на международната помощ, събирана през 2002, Simeca успя да оборудва помещение с лафка и ателие за поправка на двуколките, стая за бъдеща печатница, стая за юридически консултации и зала за събранията.

народните движения - "19-ти и 20-ти"
Друг практикум представляват движенията MTD от Ла Плата (столица на провинцията на Буенос Айрес, който е столица на страната, но не и на провинцията), отчасти задвижвани от троцкистите, от безвластници, добре формирани, но ужасяващи се от изопачаването, които често участват в преговорите с властите в рамките на координацията на движенията MTD Анибал Верон.

Един скорошен бюлетин предлага гледище, предназначено за симпатизантите, в противовес с медиите, предаващи образ на лос пикетерос като вандали и безотговорни:

Какво означава да си пикетеро?”
- Да излизаш на улицата, за да изразяваш действителните нужди на хората.

- Да водиш битка за задоволяването на основните нужди на хората.

- Да имаш гордостта, че не се оставяш да бъдеш манипулиран от това правителство. В това отношение, ние организираме нашето бъдеще, борейки се за достойнството и социалната промяна.

- Да си загрижен за обществените проблеми. Да посрещаш действителността без да се опитваш да я насилиш. Пикетеро е този, който се занимава с обществената справедливост и бори неправнадата и безнаказаността.

Втора черта на бюлетина: подчертава се, че пикетерос търсят работа и имат способности, така че да се опровергае образът на маргинали, раздухван от медиите. Едно ателие за металообработка и дърводелница на MTD Есперанца (надежда) от Ла Плата функционират от пет месеца, с помощта на един другар, който владее занаята и го предава на други, върху терен, предоставен от троцкистите:

Идеята дойде мигновено, като се има предвид изобилието от нещата, които можеха да се призвеждат: столове за сядане на открито, инструменти като лопати, мотички и гребла, както и скарите за месо, арматурите на чувалите за смет. Безчет неща, които знаем да правим.”

“За момента продаваме намясто. Понякога, занасяме продукцията си другаде или пък хората идват да купуват тук. Клиенти, които водят хлапетата. [...] Участваме и в панаири, където носим по-дребни предмети.”

“Работим на смени по четири часа [...]. Ако ни поръчат десет мотички допълнително, ние идваме и ги произвеждаме веднага. За да може младите да научат по малко от всичко, ние ковем каквото липсва. Днес само нямаше нито една поставка за саксия, нито един свещник и ние произведохме по едно и от двете. Имаме също и дърводелница. Ковачницата работи от 8 до 12 ч., понеделниците, средите и петъците, а дърводелницата - вторниците, четвъртъците и петъците, съответно този ден всички работим заедно. Седмима сме в ковачницата и трима в дърводелницата...”

“Понастоящем, влизащите пари служат за закупуване на необходимото оборудване. Не печелим достатъчно, за да заделим запасен фонд. [...] Цените са изчислени по следния начин. [...] Работим с рециклиран материал, т.е. железни отломки. Тъй като не закупуваме нови материали, взимаме средата между това, което ни е коствало набавянето и реалната цена на желязото, после прибавяме работната ръка.” (7)

б) Безвластниците, които се разпознават като такива, се позовават на същите корени: един обществен анархизъм, в захват и в борба с действителността, какъвто е случаят с Resistencia Libertaria (RL). Те сформират две групи OSL и AUCA (въстанник, на мапучки език). Първата осъществи една от редките си публични появи на 24 март 2004, в Буенос Айрес, след четири години на работа в кварталите и движенията MTD. На платнището си и в листовката си “Две поколения, една борба”, те изтъкват своята приемственост с RL: “Вярваме, че най-добрата почит е да възобновим примера им и да продължим борбата в заставите (пикетите), синдикатите, феминистичната борба, в кварталите и борбата против репресията.” Втората съществува от седем години в Ла Плата, с широк обществен фронт, MUP или Movimiento de Unidad Popular (Движение за народно единство), което се разпростира из няколко провинции.

Действието за съпротива, за достойнство и за преобразуване, водено от хората отдолу е училището на анархистите. Ние говорим за анархизъм, който не може да бъде революционен, освен ако не бъде приложен, не бъде упражнен в борбата, която водят угнетените срещу капитализма и държавата. Отдалечаването от борбата обеднява анархизма, анулира го като безвластническа алтернатива и го осъжда да се превърне в музеен експонат, целеви жаргон за бъбривците по телевизията и по интернет.” (OSL En la Calle, година 6, №50, март 2004)

Едно изоставено от осем години бивше частно училище беше окупирано и частично подновено след едногодишни ремонти; в момента то подслонява седалището на AUCA в Ла Плата. На разположение са десетина стаи, а името на седалището е Олга Вазкез, по името на другарката, умряла от хантивируса (болест, дължаща се на липсата на хигиена в гетата и следователно на нехайството на властите). С цел да парират бъдещите реакции на кметството относно този скуат (окупирана и оползотворена пустееща сграда), в нея функционира и пицeрия-лафка с няколко работещи; водят се също уроци по таекуон-до както и различни квартални мероприятия.

Дейността в Ла Плата се описва в статия, излезнала миналото лято:

MUP [започна] към юни-юли 2001. Понастоящем функционират фабрика за метли, хлебарница с индустриална фурна и още една за пиците, производство на конфитюри, овощна градина и обществена столова, а също са построени и седем къщи от членовете на движението. Производството се осъществява в два големи хангара, издигнати върху един терен от кооператива Ел Прогресо. [...]”

“Кооперативът Ел Прогресо беше основан преди петнайсет години от жените от гетото, които бяха започнали да се събират, за да празнуват рождените дни на децата. Те решиха да индустриализират един ненужен парцел в тази земеделска зона - плантацията за домати. През 1989, посред пълна хиперинфлация, те приготвяха пликове със зеленчуци, които предлагаха на затруднените синдикати. По този начин те се сдобиха с първите си приходи, от които вложиха 15% в кооператива. Благодарение на този метод, те купиха 5 хектара земя.”

“Когато по-късно, мъжете влезнаха в кооператива, той получи поръчки от кметството на Ла Плата за осъществяване на изкопни работи, както и по поддръжката. Но новият перонистки кмет даде предимство на частните предприятия и всяка година контекстът е по-враждебен. От 13-те жени в началото, кооперативът премина на 62 члена, от които 60 са останали без работа в апогея на икономическата криза. През юни 2001, те решиха да направят пътна блокада [...], в която участваха 32 от тях; те получиха 32 плана за работа, по един на всеки манифестиращ. Те осъществиха дебютите си като пикетерос. [...]”

“Какви теоретични модели имат тези пикетерос, които цитират Малатеста, работят в кооперативи и говорят за построяване на народна власт? Те се позовават на синтез “от елементи на ахархизма, на социализма и на националната мисъл.” Те казват, че са срещу партиите и че не са автономни.”
“Кои са избраните исторически примери? Групата на интервюираните се колебае и в крайна сметка споменава класиците на иконографията пикетера - Че, Евита.”
(8)

Интересът от тези цитати е троен: да се покаже ролята на жените в аржентинските обществени борби, участието на анархистите далеч преди 19-ти и 20-ти декември 2001 и значението на влиянието на марксизма (външно, тъй като аржентинските компартия и соцпартия бяха почти отстранени от работническото движение в полза на перонизма) и перонизма (фигурата на Ева Дуарте де Перон, произхождаща от бедно провинциално семейство, вдъхновителка на своя мъж, умряла на 33 години, чиято най-използвана снимка доста наподобава изображенията на девата на католиците...!).

Перонизмът (от десницата до базата)

Като първи актуален поглед можем да взем прочита на другаря Пабло М. Перез: “Перонизмът изглеждаше като да събира условията за едно масово местно фашистко движение, изграждайки опорната си точка върху работническата маса, организирана в синдикати, пришпорвани от държавата и имащи една авторитарна страна. Болшинството от безвластниците не се поколебаха да атакуват перонистката държава, от където следват арести и забрана на издания. [...]”

“Работническото синдикализиране се покачи от 500 000 на 2 500 000 членa и ползите, получени от работниците, в контекст на пълна заетост, доведоха до бързо покачване на присъединяването към перонизма. Това отношение на по-голямата част от работническото движение, което продължава до наши дни, ги накара да забравят богатството на предишните изпитани практики, откъдето следва “оневидимизацията” най-вече на анархисткото движение. [...]”
“Работникът започна да бъде защитаван от несъществуващото преди това законодателство, разпределението на националния приход се осъществи в полза на непревилигированите, заплатите нараснаха, много от исканията на социалистите и на анархистите бяха приложени и милиони хора усетиха начало на достъп до печалбите, отказвани им в миналото. Но дори икономическите и социалните придобивки бяха реални и дори жестоката експлоатация от страна на елитите беше ограничена, полученото достойнство беше далеч от революционните постулати на първата половина на века
.” (9)

Втора актуална визия идва от анархистката група Либертад (свобода) от Буенос Айрес: “Перонисткият фашизъм [OSL, AUCA], който предлага да смеси анархизма с левичарски клонящ фашизъм.” (10)

Налага се коментар апрямо последната гледна точка, която изхожда от две фалшификации: за перонизма и за някои анархистки поведения.

Дори и да е неуспоримо, че Перон се е вдъхновил от Мусолини, той изпробва като първа игра да отпусне на работниците невиждани преди това права, въплъщавайки сам държавата помирителка на интересите на шефовете, искайки им да отстъпят увеличения на заплатите, така че да се избегне “неразположението на масите да стане експлозивно”. (11)

Провалът беше пълен и Перон се озова под арест на военен пуч през октомври 1945. Преди това, заедно с обкръжението си, сред които и жена му Евита, той беше декларирал “възкачването на ерата на масите, края на буржоазната доминация” и призовал “работниците да се мобилизират срещу реакционния заговор, който застрашава творението на юнската революция [1943]”. Един ден преди датата на всеобщата стачка , предвидена в подкрепа на Перон, на 16 октомври 1945, работниците приходиха масово в Буенос Айрес, т.е. спонтанно. Пучистите, следвани от управляващата класа, освобождават Перон. Най-голямата манифестация на работници, преди 19-ти и 20-ти декември 2001, беше свалила буржоазно правителство.

И Перон взе властта, за да премине на друга игра, състояща се в симулация на подкрепа на масите, служейки на управляващите класи и спазвайки парламентарната демокрация: победа през февруари 1946, с 1 486 886 гласа срещу 1 288 880 за Съюз Демокрация (както и мнозинството във всички провинции, освен Кориентес); право на глас за жените през 1947; нова победа през 1951, с 4 745 000 гласа срещу 2 415 000 за радикалите на Балбин и Фрондизи; което през 1946 прави 52,4% от бюлетините, а през 1951 - 62,4%.

Свален през 1955 в името на демократичните свободи от кървав преврат на армията, под натиска на свободно-обменческите управляващите класи, противящи се на стопанското самозадоволяване и на слабото отваряне на пазарите, Перон отказа да въоръжи работниците. Това беше голямата му победа, както и източник на голяма слабост. Най-преданите му застъпници (военния Алберте, идеолога Джон Уилям Кук) му предложиха да разобличи корумпираните военни, блюдолизци и мошеници. Перон извърта и се сформира ясно про-работническо, по-бунтовническо и клонящо към марксизъм крило. Първите изчезнали и първите гериерос, жертви на военните, бяха перонисти. Ето защо базовите перонисти са работници антикапиталисти, даже и да им е сложно да скъсат с лидерите си.

Перспективи

Панорамата на асамблеите и на движенията на безработни е едновременно ясна и сложна: повечето от асамблеите претърпяха брутален спад на дейностите си и на въвлечеността на участниците си, но движенията MTD продължават да бъдат активни и многоформени.
Два допълнителни коментара допълват виждането за асамблеите. За Адамовски, разногласията и търканията с представителите на партиите са причинили много загуба на време и са обезкуражили голямо количество хора. Кристина Фейхо констатира силен спад и няколко дейности на асамблеите (помощ на столовите, защита на зелени пространства), но без значителни проекти.
Многобрйните отзиви върху движенията MTD, идващи от активисти или от симпатизиращи чиновници, сочат четири общи черти на всички групи от безработни:

- появата на cabecitas negras, работниците с тен на кожата от слънцето, индианските “муцуни” и присъствието на цели семейства;

- привързаността на безработните към активистите, към “референтите” (доброволци, даващи административните информации за получаването на плановете), към групите, дошли първи, за да им помагат;

- трудността за предаване на безработните на идеологическо послание, поради ниското културно ниво;

- настоящото объркване на етикетите (сливания и многобройни разделения). Примерно, сдружението Анибал Верон се раздели през септември 2003, с напускането на Солано (осакатено, поради силен отлив на безработни, привлечени от съблазнителните предложения от членовете на перонистката партия, обещаващи повече планове). Що се отнася до бъдещето, в кратък или дълъг срок, инициативата идва от правителството. Един анализ предлага следния интересен размисъл: “Вместо да окуражават развитието на тези движения, повечето леви партии са се захванали да се занимават с безработните, допринасяйки за тяхното разделение, търсейки да накарат най-големия възможен брой хора да вземат тяхната карта, в ущърб на изграждането на едно автентично движение, на едно широко пространство, което би уважавало образуването на движението. [...] Перонизмът има тенденция към последователство, към присъединителство. Тази тенденция се благоприятства от добрия имидж на правителството, [...] Но в средносрочен план, резултатът е слаб.” (12)

19-ти и 20-ти декември 2001 разкриха двойно осъзнаване: това на безработните, все по-противопоставени на правителството и неслушащи повече препоръките на своите лидерите; осъзнаването на средните класи, напълно изоставени от висшите прослойки и давайки си сметка за тяхната слабост, както и внезапно за бедността на най-лишените (независимо от негласното обединение срещу правителството и от смътния спомен за изчезналите активисти? активисти от перонистката левица и от марксистки групи? по-жив спомен, когато може да се печели престиж, хвалейки се публично, какъвто е случаят с правителството Киршнер).

Понастоящем това обединение е изчезнало, но кризата не се е променила, мангизите заминава за плащане на дълга, а работата не се връща. Движенията MTD се озовават разделени, без общата подкрепа на организациите за защита правата на Човека и на крйно левите партии. Безработните ще бъдат принудени да се образоват сами срещу всичките идоли, които им обещават подобрения. Това е най-големия подарък, който можеха да получат: да могат да сгрешат, да си дадат сметка и да поемат по нов път.

Франк Минц Информации предоставени от Мариа Естер Тело (María Esther Tello)

Буенос Айрес, март 2004

Tеоретичното анархо-синкикалистко списание ot CHT, CNT France, Les Temps Maudits(Проклети времена) , N° 19, май-септември 2004

2 April 2005 (Indymedia.Bulgaria)

1. Kohan Aníbal, A las calles! (Una historia de los movimientos piqueteros y caceroleros de los ’90 al 2002), Buenos Aires, Colihue, 2002, p. 12.

2. Hacher Sebastián, Rebelión, 13-2-2004.

3. Извадка от листовката, раздавана на 20 декември 2002 пред Аржентинското посолство в Париж, подписанa 20 de diciembre (и съставена от една аржентонска безвластничка и двама сенетисти).

4. Цитирано от Sofía Bleichmar в Dolor País, Buenos Aires, p. 81.

5. Aliverti Eduardo, Página 12, 22.3.2004.

6. Извадка от единствената листовка, раздавана на 20 декември 2002, виж бел.3.

7. MTD Aníbal Verón La Plata, №4, март 2004 (издаден 19/3)

8. Página 12, 20.8.2003.

9. Federación Libertaria Argentina (FLA) Catálogo de publicaciones políticas, sociales y culturales anarquistas (1890-1945) Buenos Aires, Reconstruir, 2002, pp. 25-26.

10. Libertad, N°27, ноември-декември 2003, стр.2 и №26 юли-август 2003, стр.8. Необходимо е да се уточни, че FLA, както и Аржентинската левица, се застъпи за военния преврат, който свали Перон през 1955 и че някои активисти - Danussi и Grunfeld - спомогнаха на военните при уволнения на работници поради перонистката им принадлежност. Акумулират се две предателства: подкрепа на държава и служене на военни... в името на анархистките идеи! Днешната FLA осъдиди деянията от този период, вероятно дължащи се на стреса у аржентинските другари, причинен от испанската гражданска война.

11. Nueva Historia Argentina, том 8, Los años peronistas (1943-1955) Juan Carlos Torre, за всички цитати и данни от епохата.

12. Federico Schuster (доайен на факултета по Социални науки на Университета на Буенос Айрес), Página 12, 2.3.2004.